Въпросът за консумацията на месо не е въпрос на диететика или готвене, а въпрос на генетика. Човечеството е фундаментално генетично хетерогенно в себе си. Едната част от човечеството се храни с житни култури и кореноплодни растения, т.е. варено нишесте в една или друга форма. Пшеница, ръж, овес, ориз, царевица, картофи, бобови растения, тапиока – това са основните култури. Варено нишесте - защото зърнените храни в сурова форма не могат да се консумират, така че те трябва да се сготвят. Нишестето, за да бъде годно за консумация, трябва да бъде топлинно обработено.
Да видим какво ни дава нишестето от гледна точка на храненето. На английски език думата нишесте "означава "лепило"."The word "starch" is derived from Middle English sterchen, meaning to stiffen". http://en.wikipedia.org/wiki/Starch . "Думата "скорбяла" /starch/ произлиза от английския стерхен, което означава да се втвърди". http://en.wikipedia.org/wiki/Starch. На латински, amulon е нишесте. Този корен е "амил", използван във всички думи, където се посочва наличието на нишесте. Нишестето представлява много дълги и тежки полимери, такива като найлона или дидерона за дамски чорапи или полиетиленови целофанови торбички. Нишестето се състои от разклонени и силно преплетени полимери: амилопектин: http://en.wikipedia.org/wiki/Amylopectin и амилоза: http://en.wikipedia.org/wiki/Amylose. Не е голяма разликата между нишестето и обикновената хартия. Ето защо нишестето се използва като тапетно лепило. Уикипедия съобщава, че нишесте в Древен Египет е било използвано за залепване на папируси. Нишестето се използва в Китай от 700 г. преди н.е., за производство на хартия http://en.wikipedia.org/wiki/Papermaking, а днес дори и при производството на картон: http://en.wikipedia.org/wiki/Corrugated_board. Всъщност нишестето е органично лепило. Преди за приготвяне на самоделно лепило брашното се е разреждало с топла вода. Този процес е научно наречен "желатинизация на нишесте" http://en.wikipedia.org/wiki/Starch_gelatinization . Всяка домакиня знае, че нишестената храна запазва всички свойства на лепилото. Опитайте се да остържете чинията от изсъхнали картофи или каша. Без топла вода и търкане е невъзможно, така че нишестената храна се втвърдява и се превръща в циментова смес. Свързването на разредено нишесте е резултат от загубата на първоначално добавена гореща вода. Този процес на сушене - "циментиране" е същността на втвърдяването на хляба. Интересно е и това, че консумацията на нишестена храна изисква допълнително пиене на вода. Това означава, че ако се намирате в ситуация, в която има проблем с водата, не яжте нишестена храна във всеки случай. Нишестето свързва вътрешната вода в организма и изглежда, че е необходима допълнителна вода за разтваряне на нишестето в тялото. И все пак, това органично лепило влиза в човешкото тяло, консумирано ежедневно. И въпреки, че си мислим, че то е разградено в червата, не е така. Цялата практика на човечеството показва – разграждането не е изцяло! Някаква част от нишестената храна остава в организма неусвоена, а с годините, и още повече, с десетилетия служи като субстрат на "атеросклерозата" и "остеохондроза", втвърдяващ и слепващ всички съдове и тъкани на организма.
Нишестето представлява смес от растителни полимери, т.е. вериги на отделните молекули, чиято дължина може да достигне стотици хиляди индивидуални молекули във връзка http://en.wikipedia.org/wiki/File:Amylopektin_Sessel.svg. Отделно звено на тези свръх-дългите вериги представлява глюкоза. Това обаче не е глюкозата, която е основното гориво, с което работи живия организъм. Глюкозата е основното първоначално гориво - бензинът на човешкото тяло. Но работата е в това, че органичните молекули за разлика от неорганичните са тромави и се състоят от много атоми, които дори и да имат един и същ набор от съставящите ги атоми и съответно химическа формула, могат да имат различно разположение в пространството. Това означава, че "3-D" триизмерната конфигурация на органичните молекули може да бъде различна. Ето защо една глюкоза може да е различна от друга глюкоза. Това явление в химията се нарича стереоизомеризъм. По този начин една и съща химическа формула на глюкозата има различни стереоизомери. Това води до огромни последици в биохимичен смисъл. Ферментите, които разграждат една глюкоза - не разграждат нейните стереоизомери, въпреки че химичната формула е една и съща. Това може да бъде илюстрирано със следния пример от живота, например, ако вземете определен брой дъски, можете да направите с тях различни мебели. Едната мебел като конструкция ще ви подхожда, а другата не, въпреки че за тях са били използвани един и същ брой дъски. Едната мебел влиза в стаята ви, а другата не се побира. По подобен начин в света на органичните молекули – една молекула от глюкозата става, другата – не. И затова за нейното оползотворяване ще са необходими допълнителни ферменти. А това означава допълнителни енергозагуби по обработката и извеждането на отпадъчните странични вещества от организма. И по-дългият път за утилизация ще оставя след себе си по-голямо количество странични продукти, тоест шлаки. Ето как се формира разбирането за полезни, неполезни и не совсем полезни вещества за организма. Та глюкозата, която ни е необходима, се съдържа не в растителния свят, а в животинския и се нарича «гликоген»http://en.wikipedia.org/wiki/Glycogen. Източникът на гликоген е черния дроб на живите същества. 10% от теглото на черния дроб е гликоген. Това означава, че у човека той е около 100-120 грама. В други части на човешкото тяло, гликогенът е разпръснат повече или по-малко дифузно. И черият дроб – като източник на тази глюкоза, която ни е необходима - гликоген, не се предлага на тези, които се изхранват с нишестена храна. Така, само и единствено на основата на този гликоген, можем да направим извода, че черният дроб на всяко живо същество, дори и рибата, е много ценен източник на храна и бързо усвояема енергия. Съвершенно точно е, че след кръвта имено черният дроб, който във физиологията даже се нарича «биохимическа лаборатория на тялото», е най-ценната за хранене част от тялото. Мускулите, т.е. «месото», се използва за хранене по съвсем други причини - заради пигмента миоглобин. А също така, защото мускулите представляват най-голямата част от тялото и от търговска гледна точка, ако ги игнорираме – търпим големи загуби. Основа на храненето на по-голямата част от населението на Земята е трудноусвояемото нишесте от растителен произход , което с течение на времето предизвиква големи проблеми със здравето, слепвайки всички тъкани на човешкото тяло и на първо място втвърдяване на кръвоносните съдове.
Извод: колкото по-малко човек потребява храна, съдържаща нишесте, толкова повече той ще е по-здрав.
Сукроза
Една от най-популярните и масово разпространени храни е ЗАХАРТА. Във всеки дом има захар. Тя се купува в пакети дори когато не е необходима. А по време на криза е продукт от първа необходимост и се купува с опашки, с купони и т.н. Във всеки сервиз за храна има специален съд наречен „захарница“, всички сте чували. Какво е захарта ? Захар – това е плебейското наименование. Всъщност това е СУКРОЗА. Глюкозата и захарозата не се наричат захар. А защо сукрозата се нарича захар? По-разбираемо е глюкозата да се нарича захар. Глюкозата – това е изходен тип енергийна молекула, която дава енергия в човешкия организъм. Всички вещества, които дават енергия, трябва първоначално да се превърнат в глюкоза. От тази гледна точка би трябвало глюкозата да се нарича захар. А «захар» наричат веществото, имащо само непряко отношение към глюкозата – сукрозата. Сукрозата е по-правилно да се нарича «лъже-глюкоза» или «ерзац-глюкоза». Между другото, вие не сте ли се замисляли, защо в днешното време на научно-технически прогрес, когато всичката храна практически е синтетична, никой няма намерение да приведе сукрозата в нужната на организма форма на глюкоза. Не е ли това заради вредността на сукрозата? От какво се обуславя вредността на сукрозата или обикновената „хранителна захар“? Вредността на сукрозата или обикновената „хранителна захар“, или както я наричат „захароза“, се предизвиква от това, от което се предизвиква и вредността на нишестето. Сукрозата е къс полимер. Ето я нейната молекула: http://en.wikipedia.org/wiki/Sucrose. Сукрозата е димер, состоящ се от два атома: глюкоза и фруктоза, които, поради това, че не са от животински произход, се намират не в тази стереоизомерна форма, която е нужна за организма. Това означава, че за да получи от захарта глюкоза, организмът първоначално трябва да изразходи енергия за да разбие ферментативно „захарта“ на глюкоза и фруктоза, а тях да превърне в правилните изомери, и едва тогава тези молекулите да могат да се усвоят. Но дотогава вашият организъм трябва дълго да се напряга, разцепвайки и обработвайки цялата тази захар, с която вие сте запасили за бъдеще време и консумирате непрекъснато. Уикипедия съобщава, че 150 миллиона тона сукроза се произвеждат ежегодно в целия свят, за да се разтвори тя в кръвта на човечеството. Може би не ви е известно, че за да се блокира карбуратора на автомобила е достатъчно да се пуснат в резервоара на колата няколко бучки захар. Всички жигльори залепват и след това трябва да се промият. А живият организъм може да се сравни със система, състояща се от милиарди живи жигльори. Известна е непосредственната връзка между сукрозата (хранителната захар) със съвременните «бичове» за човечеството като атеросклероза, захарен диабет, затлъстяване, подагра, зъбен кариес : http://en.wikipedia.org/wiki/Sucrose. Бихме искали да ви припомним, че източникът на натуралните захари от незапомнени времена е бил и е пчелният мед. В сладкарските изделия понякога се ползва така наречената "инвертна захар" http://en.wikipedia.org/wiki/Inverted_sugar_syrup, която преставлява сукроза, т.е. хранителна захар, която по промишлен начин е хидролизирана, т.е. разделени са глюкозата и фруктозата. Инвертната захар е по-добра от сукрозата, но тя все пак не съдържа оптичните стереоизомери, необходими на организма.
Казеиновото лепило
Какво представлява млякото? – Млякото това е продукт от секрецията на млечните жлези. Основната част от млякото – това е филтриращата се в млечните жлези кръвна плазма. Следователно, млякото в своята основа, е кръвна плазма. Но докато кръвната плазма, т.е. течният компонент на кръвта без еритроцити, може да консумира от всички, млякото е хранителен продукт за новородени. ХРАНА ЗА НОВОРОДЕНИ И САМО!!! Защо само новородените? Тъй като самата природа така епрограмиралачовешкия организъм, че само новородените да имат в храносмилателните си сокове ензими, които да помагат за усвояване на млякото. При възрастните тези ензими отдавна са изчезнали. Способността за адекватно усвояване на млякото е налице само в най-раннатадетска възраст - само през първата година след раждането или по-точно до израстването на пети и шести дъвкателни зъби /горни и долни/. След товатази способност бързо изчезва. Каква е разликата между млякото и чистата кръвна плазма? Млякото е БЯЛА КРЪВ! Това е емулсия от три части: имуноактивна плазма (серум), богата на имунни тела, плюс мазнини и протеини. Мазнините са мазнини, а протеините/белтъчините/ в млякото – ТОВА Е КАЗЕИНЪТ. Това означава, че в млякото има всичко необходимо за новородения организъм да изгради млад организъм и да се предпази от болести. Млякото е забележителна субстанция! Млякото фактически е бяла кръв! ОБАЧЕ! Само в определеното време от живота и директно от гърдата в топла, прясна форма! Защо е най-важно да консумираме млякото само в прясна форма? Току-що заявихме, че млякото е бяла кръв, кръвна плазма плюс мастна емулсия с казеин. Кръвта също не трябва да се консумира в загрята форма. Кръвта от нагряването се свива и се получава СЪСИРЕК /ТРОМБ/. Същото нещо се получава, когато загрявате млякото, също има кръвен съсирек - извара. Вече от тази асоциация е ясно, че изварата - протеиновият компонент на млякото - е лош продукт, който трудно се смила за да е храназа възрастните. Защото в самото мляко, но само в пресен вид, има активни ензими (лактоза), които подпомагат неговото усвояване. В пастьоризираното мляко всички ензими, протеини и имунни тела се денатурират и се превръщат в тежки несмилаеми вещества. Пастьоризацията, т.е. загряването, превръща полезното мляко в един от най-вредните продукти. Какво прави вредна твърдата съставка на млякото (изварата)? - Наличието на изключително тежкия протеинов полимер КАЗЕИН/CASEIN, http://en.wikipedia.org/wiki/Casein. Казеин на латински е сирене (от латински „caseus, cheese "). При кърмачета казеинът се разгражда от ензимите протеинази, отделящи се при новородените. При възрастните тези ензими вече не са налице. По този начин, при един възрастен човек казеинът не се разгражда напълно в организма, а продуктите на непълното разграждане на казеина постепенно задръстват тялото. А какво представлява казеинът според своите физически свойства? Казеинът е едно от най-силните лепила за залепване не само на хартия, но ина дърво. Или както отбелязахме, че хартията и картона се залепват с нишесте, то казеинът вече здраво лепи дърво! КАЗЕИНОВИ ЛЕПИЛА!!! Възрастният човек, консумиращ млечни продукти, консумира казеиново лепило в чиста форма. Има цял регион на земното кълбо, който не консумира млечни продукти. Това са Китай и други страни от Югоизточна Азия. Здравето на хоратаот този регион е на по-високо ниво от това на европейците, които консумират млечни продукти, въпреки че и едното и другото население консумиратедно и също количество продукти, съдържащи нишесте. "Млечният комитет на Калифорния съобщи, че консумацията на млечни продукти е свързана с повишена честота на рак на дебелото черво. През 2003 г. в САЩ са диагностицирани 72 800 нови случая на рак на дебелото черво, 28 хиляди, от които са починали в първата година след диагнозата. http://www.notmilk.com/kradjian.html Отворено писмо от д-р Робърт Краджаян: «ПИСМО ЗА МЛЯКОТО: съобщение за моите пациенти». Робърт М. Краджаян, /Robert M. Kradjian, MD. Breast Surgery Chief Division/ изброява следните медицински усложнения от консумацията на пастьоризирано мляко. "Ракът на яйчницитепри жените-служители на Roswell Park Memorial Institute в Бъфало, Ню Йорк е съвсем ясно, свързан с консумацията на мляко" http://www.notmilk.com/kradjian.html. В същия Roswell Park Memorial Institute е намерена връзка между рака на белия дроб и консумацията на мляко. Вестник Международен журнал на рака, 15 Април 1989 /International Journal of Cancer, April 15, 1989/, съобщава, че " трикратното увеличениена консумацията на мляко е довело до увеличаване честотата на заболяване от рак на белия дроб в 2 пъти при пиещите мляко в сравнение с тези, които въобще не пият мляко." Връзката силно се набива на очи, най-вече при японците, които пушат много повече от мъжете в Европа или САЩ, а ракът на белите дробове при тях е много по-рядък. Съществува и връзка между други видове рак и консумацията на мляко, например рак на простатата. Въпреки това, тези изследвания не правят разлика между вредността на млякото от присъщите му свойства, т.е. адхезивните/слепващи свойства на казеина и вредните свойства на млякото поради самата пастьоризация, отедна страна и тези вредни свойства, които се появяват само в съвременното мляко в резултат на това, че кравите се тъпчат с хормони, антибиотици, пестициди, и не ги пускат никъде от бетонните клетки като ги хранят със смес от сено, цимент, дървесни стърготини и синтетични витамини. Тоест, трябва да се разграничават вредните свойства на млякото в резултат на самата пастьоризация и вредните и опасни свойства на млякото в резултат на неговата химизация и медикаментозоизация. И забележете, никой няма намерение да разследва всичко това, макар че вопиющи данни за това има навсякъде. Нещо повече! Въпреки това, навсякъде има реклами за мляко и млечни продукти. Същото важи и за съвременното качество на месото, получено от същите крави. Има много анти-млечни сайтове на английски, и има достатъчно шокираща информация за тях: http://www.nomilk.com/#intro. Един от най-активните противници на консумацията на мляко в САЩ е Робърт Каган. Това е неговият уебсайт: http://www.notmilk.com/ Разбира се, млякото също има полезни свойства, в противен случай организмът на бозайниците няма да произведе това прекрасно вещество за хранене на бебета. Обаче полезните свойства на млякото се съдържат в неговата неказеинова част. Тази полезна част е суроватката, която е идентична по състав с кръвната плазма. Да не забравяме, че млякото е полезно с това, че когато е в НЕденатуриран вид,т.е. прясно –то е чиста кръвна плазма, ако от него по НЕтемпературен метод се отдели млечната суроватка, http://en.wikipedia.org/wiki/Whey . То есть не е необходимо да се прелива кръвна плазма на болния , ако той може да пие млечна суроватка , особено от бременни крави , тъй като тяхната суроватка съдържа високи концентрации на имуноглобулини и антитела.Млякото на бременните крави е толкова ценно със своя завишен имунитет, че то се нарича с отделен термин «колострум»или коластра http://en.wikipedia.org/wiki/Colostrum. Коластрата епродуктът, който е най-близко до това, което се нарича панацея за всички болести. Въпреки това, не трябва да се купува коластра на таблетки и в шишенца, защото обработената коластра е вече денатурирана и по дефиниция не е действаща и представлява обикновена измама. Освен суроватката, полезна част от млякото е и неговата маслена част - маслото. Ето защо, преди много години на децата с болно гърло се даваше горещо мляко само поради обливните свойства на горещото масло в млякото. Маслото може да се купи навсякъде в магазините. Но не можете да си купите млечна суроватка в магазините. И тогава се запитайте - защо най-полезната част от млякото - млечната суроватка, е изключена от човешкото хранене? Сега има промишлени сепаратори, които позволяват да се отдели суроватката от вредната казеинова извара http://www.dairynetwork.com/product.mvc/Dairy-Centrifuges-and-Separators-0001и http://www.used-dairy-centrifuges.com/dairy_centrifuges/dairy_separators.html. . Защо човечеството е хранено с най-вредната част от млякото под формата на извара и сирене? При това не изпускайте от внимание и факта, че всички вредни вещества на модерната химизация и медикаментозоизация: хормони, антибиотици и пестициди преминават директно в изварата, сиренето, кашкавала и другите млечни продукти катосирена, кефири, йогурти и кисело мляко. Яжте за здраве! Забелязали ли сте, че ние изброяваме продуктите с непрекъснато нарастващата сила на техните качества като устойчиви лепила? И сега стигаме до най-силното естествено лепило от всички възможни - яйченият "белтък".
Цимент за хиляда години
Средновековните катедрали, манастири и замъци стоятстабилни и изглеждат добре за хиляда години. Циментовият разтвор, който ги държи в продължение на хиляда години, включва яйчен белтък - най-трайното лепило от всички естествени лепила в природата. В такъв случай трябва да разнищим хранителния продукт кокоши яйца. Яйце! Какво би могло да бъде по-лесно? Вътре има "жълтък", в който е пилешкият ембрион. Отвън "белтъкът" е защитната обвивка. На български наименованието "белтък" е изключително неудачно и подвеждащо. То води веднага в погрешна посока. Яйчният "белтък", няма нищо общо с така наречения "протеин", чието количество и съдържание днес е написано на всички опаковки на хранителни продукти! Яйченият белтък е полимеризирана захар! ЗАХАР! Полимер от типа на нишестето - полиетилен, найлон, дидерон, лепило "Момент"- само, че естествено. Казано по научен начин – яйчният белтък е "Мукополизахарид": Гликозаминогликаны. Той е един от най-трайните лепила в природата. Върху яйчен белтък средновековните замъци стоят и не са мръднали повече от хиляда години! "Мукополизахариди" - това е тази банална "слуз", срещу която пръв се изправи един от най-авторитетните изследователи на здравословното хранене Арнолд Ерет /Arnold Ehret/. Мукополизахаридите, освен силна самозалепваща способност, имат и висока поглъщателна/абсорбираща способност. Това означава, че суровият яйчен белтък всмуква от стомашно-чревния тракт полезни вещества и витамини. Доказано е, че яденето на суров яйчен белтък води до авитаминоза, дължаща се на абсорбцията на витамини и отделянето им с изпражненията. Сварените яйчни белтъци - денатурирани - не се разграждат в червата и почти изцяло се екскретират. На това свойство на белтъка – несмилаемост, се основава диетата за отслабване - само пържени яйчни белтъци. Тази диета, например, някога е използвана ефективно от мускулестият актьор на Холивуд Силвестър Сталоун. Можете да ядете по няколко яйчни белтъка – получавате чувство за ситост - но цялото количество яйчен белтък ще се изхвърли. Но не прекалявайте. Белтъкът на яйцето е също лепило! Вареният белтък е денатурирано - замразено лепило. Можете да получите преплитане на червата. Сталоун е изяждал само по 10 яйца на ден. По този начин, единият от двата компонента на яйцето, яйчният "белтък" - не е хранителен продукт! Във варена или пържена форма - това е една несмилаема залъгалка. В суровата си форма той е силно, естествено лепило, което пречи на абсорбцията в стомашно-чревния тракт. Яйчен жълтък - това е точно частта от яйцето, от която израства кокошката! Тоест в жълтъка е налице всичко необходимо за развитието на възрастния организъм. Следователно, зародиши от типа на яйцата или рибния хайвер - са най-хранителните източници за човешкото тяло! Това е очевидно дори ако не си биохимик. Кокошката не е биохимично толкова различна от човешката тъкан, че да не можем да се живеем хранейки се само с кокоши жълтъци. Просто е скучно да ядеш само едните яйца. Ние ще се върнем към суровото яйце и прясното мляко, но засега откриваме факта, че основните видове храна представляват естествени лепила с различна сила, които, разбира се, могат да бъдат поглъщани, но в дългосрочен план това не е добре. Което се потвърждава напълно от съвременното здравословно състояние на населението. И тук ние отиваме към главния въпрос:
Но какво да кажем за биохимичните характеристики на храната?
“Who cares?” – както казват американците. Какви са тези «биохимически характеристики на храната»? Ето такива, които се изразяват с българската дума «УСВОЯЕМОСТ». Каквопредставлява "усвояемостта на храната"? Поради постоянното обновяване на молекулите, клетките и тъканите във всеки организъм има постоянен недостиг на строителни елементи, който недостиг трябва да се запълва своевременно от храната. Потози начин първото нещо, което определя асимилацията на храната, е нейното търсене, искането, потребността за нея, недостигът на веществата, които съставляват тази храна. Второто, което определя асимилацията на храната, е в каква форма се довежда до мястото на възстановяване/строеж. Да кажат строителите на всяка конструкция, каквое било предложено като строителен материал за възстановяване на изгорялата къща?И това се случва при храненето сварено-печена термично обработена храна. Между живото вещество и изгореното-варено-пържено, денатурирано вещество има принципна и фундаментална разлика в асимилацията! Живите биохимични вещества могат да преминават през клетъчните мембрани, докато денатурираните вещества не могат. Денатурираните, термично обработени вещества трябва да бъдат разделени, раздробени, транспортирани по молекули, да се изразходва вътрешна енергия; и какво, как после се усвоява, не е известно.
Няма добавени артикули